За малко само още лятото ми оставете!

Сърби ме миналото -
            предопределено,
във живи рани
            се превръща.
Тъй всичко ужким
            е за мене наредено...
От памтивека имам
            дългове да връщам!

От кармата не бягам -
            ще я плащам!
Но иска ми се тъй -
            да ми дадете,
една отсрочка мъничка
            през лятото,
пък после -
            всичко ми вземете.

То лятото
            ми е любимо
и искам всичкото
            да е за мене:
и слънцето
            със златен прах изписано
и вятъра,
            и върховете.

И даже ако е
            дъждовно,
пак искам си го
            - да ми пее.
Че той дъждът на лятото
            - особен е:
разплискал бреговете на следобеда
            - хем плаче, хем се смее.

И жегата обичам
            - да ме пари:
боли да дишаш огън
            - не, не се оплаквам!
През лятото не мисля
            - само се разтварям,
потъвам бавно
           - безостатъчно.

И нощите през лятото
            са чудни.
Небето е с брокат
            обсипано.
И шепнат тихо
            тайните си лунни,
секвоите,
            във парка на мечтите ни.

А най-вълшебно е,
            когато свършва
и всеки слънчев ден
            е уж последен.
Да, знам,
            че имам дългове да връщам!
За малко само още
            лятото ми оставете!   

Shava-he