Shava-he

Моят дом една звезда е - светла и далечна. Там е вечна пролет и ухае на любов и на надежда. Там пътищата ни се срещат - уж съвсем случайно и изгубва се по смисъл миналото ни банално. Там прелиствам дните със охота и не се преструвам, че за мен светът е безразличен. Там и само там не се страхувам да съм себе си и да обичам. Shava-he

Красива съм.  И малко нехайна. Без кафе преди съмване, признавам си - не мога да дишам нормално. Мълчалива,  забързана и естествена. Съвсем да флиртувам не мога. Всеки ден  от земята до слънцето фантазирам без капка умора. В главата ми м исли се стрелкат и планове, и строфи, и ноти. И към земята  и към небето п оглеждам за знаци,  следи и истории. А дали съм насън или наяве често и аз се обърквам. И даже се чудя  как оцелявам във свойта си  неправдоподобна история. Shava-he

Някъде далече шуми градът във крехка истеричност. Сънищата ми на път са вече, но аз си знам, че пак ще ме отминат. И минутите тиктакат - всяка клъцва по една надежда. А може би това е влака, който тракайки към изгрева отвежда? Shava-he

Аз вярвам в любовта без думи, без ревности и без лъжи. И ще си тръгна, щом за малко помежду ни усещам някой  да слухти. Аз вярвам в невъзможни идеали, тъй както вярвам, че ще дойде пролетта. Аз вярвам и не се предавам. Аз вярвам, хора, вярвам истински във вас! Shava-he

Сърцето ми мълчи, очите ми са мътни и думите не идват лесно. Една молба в душата ми тежи и се превръща в песен. Shava-he

Назад не искам да се връщам - със миналото няма за какво да споря. Мечти не ми останаха за бъдещето - оклюмали са вехти на простора. Едничко ми остана, ти, мое най-невзрачно настояще. И в тази сива, мрачна сутрин, ела отново да се запознаем и някак да опитаме щастливи да живеем заедно. Shava-he

Господи, моля Те само да е пълен света с чудеса, денят ми - богат на вълшебства, и в тайнство свещено да потъвам с нощта. И каквито битки да водя наяве със кървави думи от гордост и чест, искам в сърцето ми туй нежно сияние, да не гасне и винаги да ме свързва със Теб! То болката с любов ще промие, със сълзи ще полее семената добри. Моля Те, Господи, не се отказвай от мене - без Тебе всичко боли! Shava-he

Вече нищо си нямам само тази трепереща болка по цялото тяло и вътре във мен. Отново съм долу, събори ме вятъра, безмилостно истински, сух и студен. Надигам глава. Искам да стана. Как да вървя по земята след този летеж. Забравила бях, колко лесно се пада, но невъзможно е мечтите да спреш. Shava-he

Любовта ме целува и после проявява се тихо във мен най-невъзможното чувство и ме чопли всяка нощ, всеки ден. Тягостно сладко като юлската жега и безбрежно като снежната гръд. Хем ми казва, че няма утеха, хем през бездната сочи ми път. И погубена аз съм във тази невъзможна двойна игра. Любовта ме целуна и каза: "Тук съм... с теб... във нощта..." Shava-he

ЧЕРВЕН е сокът на живота обагрил жадните ми устни. ОРАНЖЕВО е всичко мое - плодът преди да си го вкусил. В искрящо ЖЪЛТО заслепена съм, когато погледна палещото лятно слънце. ЗЕЛЕНОТО е пеперуда, разперила криле в съня ми. Във СИНЬО зимата ме милва и в чистотата ѝ небето се оглежда. ИНДИГОВА нощта примигва - блещукат в нея мънички надежди ВИОЛЕТОВОТО - път самотен чертае за душата и сърцето. Кристално БЕЛИ са сълзите, с които отмивам цветовете вечер. Shava-he

Обичам слънцето което, едва, едва зад върховете се подава и бликва жива светлина от изток, простор безкраен засиява. Събужда се тогава в мене една искра приспана във сърцето. И лумва огънят на свободата, денят се ражда в мен, криле разпервам и се понасям в синевата. Shava-he

Къде съм, къде съм, и как съм, и колко ли пътища чакат ме още? Не мога да видя къде ли е края на пътя? И питам, и искам, и още... и още... Shava-he

Когато някой си отива, уж ден е, а пък спуска се нощта. Една въздишка лекокрила, опарва ме, едва, едва... Тук думите съвсем не стигат да скъсат нощната тъма. Студено е, когато някой си отива, отива си със него любовта... Shava-he

Черна зима рисува гробове, във небето крещи ураган. Свобода да поискам ще получа отрова. Без да зная съм взела, вместо да дам. Shava-he

Тишина. Усещам мрака навън да пристъпя. Знам, че мога да чуя кога, ще ме потърси и на вратата смутен ще почука. Чакам, вкаменена на прага слухтя. Даже дъх да поема не смея. Да пропусна не искам мига, в който безмълвен при мене ще влезе. Shava-he

Отново рани ме живота. Отново новият белег, стар заличи. Стрелата запазих обаче - нарочно. Не искам със нея отново, друг да рани. Shava-he

Чужди мисли като капки дъжд се сипят и проникват с моя малък свят Аз се свивам - да не ме открият и смъртта отлагам. До кога? Shava-he

Сред хаоса откривам сянка, която според всички правила, намерила е точно свойто място и хаоса превръща в суета. Във ужас да не я превърна в поредния безплоден лик със гузна съвест по листа пак стържа - от сянката остана вик. Shava-he

Ще идвам всяка вечер във съня ти и нежно ще целувам твойте мисли. Не бой се! Искам само любовта ми, покой да носи на духа ти. Shava-he

Толкова много ми каза с думи големи, за големи, велики неща. А пък толкова мънички всъщност, та се побраха в сърцето ми, колкото шепа голямо. Shava-he

Запалих се от думи - огнени въпроси. Болката ме сви и инстинктивно от очите си сълзи изпросих. Shava-he

Ръцете ти искат да има достатъчно сила във тях, така че когато им скимне да сеят разруха и страх. Умът ти на тях да е верен, сърцето във златен ковчег с душата дълбоко погребани - и ти се наричаш човек?! Очите ти само ще гледат, без да виждат. Нима ще си ти? Какво имаш, ако нямащ надежда, зад която сърце да тупти? Shava-he

Пак целувам с любов тротоара от хиляди стъпки превзет, пак е мое свещеното право да живея, да се чувствам човек. Отвори ми, тази вечер обещавам да бъда най-безмълвния слънчев порой. Отвори ми, отвори за да мога да ти кажа, какво е любов. Shava-he

Затворих очи -                  да се видя отвътре. И така, както в мрака стоях. До шия затънах във мъка, и радост, и болка, и грях. Отворих очи-                да забравя. Обаче прогледнах не с мойте очи. А с онази вечна жарава, в която Духът се роди. Shava-he

Една снежинка ме целуна по бузата и се превърна в ледена сълза. Сърцето ми нежно отпуснато, от болката сви се и ... спря. Shava-he

Сиво утро, сив понеделник, сиви улици, сиви лица и за миг само, едно палаво слънчице, пръсва в мен пъстоцветна дъга. Shava-he