Сърби ме миналото - предопределено, във живи рани се превръща. Тъй всичко ужким е за мене наредено... От памтивека имам дългове да връщам! От кармата не бягам - ще я плащам! Но иска ми се тъй - да ми дадете, една отсрочка мъничка през лятото, пък после - всичко ми вземете. То лятото ми е любимо и искам всичкото да е за мене: и слънцето със златен прах изписано и вятъра, и върховете. И даже ако е дъждовно, пак искам си го - да ми пее. Че той дъждът на лятото - особен е: разплискал бреговете на следобеда - хем плаче, хем се смее. И жегата обичам - да ме пари: боли да дишаш огън - не, не се оплаквам! През лятото не мисля - само се разтварям, потъвам бавно - безостатъчно. И нощите през лятото са чу
Душата ми е тънка струна - вибрира тихо между световете. Петите впила в кал от думи, с ръце държи полите на небето. Душата ми е тънка струна, и най-красиво пее като брулят ветровете. Тогава само мога да я чуя и да ѝ благодаря, че пеем двете. Shava-he
Поглеждам те. Мълчиш... А между нас вибрира разстоянието на надеждата. И водопад в ушите ми бучи от премълчани изречения. Поглеждам те. С примигване едно ще запечатам бегло твоя образ и ще се взирам дълго в него посред нощ, когато няма как да ме избегнеш. И устните ти ще чета - въздишки, смях, полу-усмивки. Ще избледняват докато се заличат ръцете ти, преди да ме помилват. Аз искам да съм на нощта дъха, обгърнала лицето ти в безплътни шепи. Тогаз в зенѝците ти ще се спра и ще се помоля - този път да ме погледнеш. Shava-he
Коментари
Публикуване на коментар