Публикации

За малко само още лятото ми оставете!

Сърби ме миналото -             предопределено, във живи рани             се превръща. Тъй всичко ужким             е за мене наредено... От памтивека имам             дългове да връщам! От кармата не бягам -             ще я плащам! Но иска ми се тъй -             да ми дадете, една отсрочка мъничка             през лятото, пък после -             всичко ми вземете. То лятото             ми е любимо и искам всичкото             да е за мене: и слънцето             със златен прах изписано и вятъра,             и върховете. И даже ако е             дъждовно, пак искам си го             - да ми пее. Че той дъждът на лятото             - особен е: разплискал бреговете на следобеда             - хем плаче, хем се смее. И жегата обичам             - да ме пари: боли да дишаш огън             - не, не се оплаквам! През лятото не мисля             - само се разтварям, потъвам бавно            - безостатъчно. И нощите през лятото             са чу

Душата ми

Душата ми е тънка струна - вибрира тихо между световете. Петите впила в кал от думи,  с ръце държи полите на небето. Душата ми е тънка струна, и най-красиво пее като брулят ветровете. Тогава само мога да я чуя  и да ѝ благодаря, че пеем двете. Shava-he

Тръгваш ли?

Тръгваш ли? Ще те изпратя! Не, не ми е тъжно, ти върви, върви! За мене няма страшно - аз от радост плача, и няма да ти кажа "Остани!" Лети към дръзки хоризонти, запалвай с думи нов живот. Но не забравяй - аз тук ще съм и все ще чакам на този кротък пристан. Май че казват му "Любов". Shava-he

Елиа

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън. Линия след линия се стрелкаха от небето, сякаш решени непременно да нарисуват нещо друго върху баналния селски път с обширни зелени поля, китни дръвчета и кокетни къщички. Не, тази сладникава картина трябва да изтече в канавката, или така поне смяташе лятната буря. Но през облаците слънцето все така самодоволно не отстъпваше мястото си на небето. "Мое! Лятото е мое!”, казваше то! Кратък полъх на свежест и толкова. Валя ли? Може би в друга реалност... Елиа гледаше омагьосан през прозореца на колата. “Вълшебна светлина”, мислеше си той, “Дали не е знак?”. На Елиа му се прииска да пипне картината навън, да се увери, че тя и колата, в която е, са от едно времево пространство. П

Пролет

Ще ме погалиш с топлите си длани. Дъхът ти влажен пак ще вкуся. В зеленият ти устрем ще се впусна и ще отдъхна в свежестта на утрото. О, пролет е! Отварят се във мене, една след друга пъпките уханни, във дълбините на душата ми стаени и устремени в слънцето сияйно. О, пролет е! И ледовете с грохот се сгромолясват титанично в тишината. Капчук отмерва ритъм кротък, в симфонията звънка на живота. О пролет е! И даже когато студът безмилостно се връща. Във тъмнината зимна, знаеш: Пролет е могъща! И всяка друга сила тук е мимолетна и губи своята сурова същност! Shava-he

Омагьосване

Поглеждам те. Мълчиш... А между нас вибрира разстоянието на надеждата. И водопад в ушите ми бучи от премълчани изречения. Поглеждам те. С примигване едно ще запечатам бегло твоя образ и ще се взирам дълго в него посред нощ, когато няма как да ме избегнеш. И устните ти ще чета - въздишки, смях, полу-усмивки. Ще избледняват докато се заличат ръцете ти, преди да ме помилват. Аз искам да съм на нощта дъха, обгърнала лицето ти в безплътни шепи. Тогаз в зенѝците ти ще се спра и ще се помоля - този път да ме погледнеш. Shava-he

Сърцето ми

Сърцето ми е разцъфтяла роза сред мрачен пущинак и пръска своя аромат любовен без мярка и без страх. "Ей, ти, сърце!" - проскърцва разума, "Поспри, поспри, момче! Не се раздавай тъй напразно, че утре, кой го знае как ще е!" Но туй сърце пулсира живо и свързано е с цялото Небе, което му приглася милостиво, затуй, че просто - Е! Shava-he