Разкази

Елия

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За малко само още лятото ми оставете!

Сърби ме миналото -             предопределено, във живи рани             се превръща. Тъй всичко ужким             е за мене наредено... От памтивека имам             дългове да връщам! От кармата не бягам -             ще я плащам! Но иска ми се тъй -             да ми дадете, една отсрочка мъничка             през лятото, пък после -             всичко ми вземете. То лятото             ми е любимо и искам всичкото             да е за мене: и слънцето             със златен прах изписано и вятъра,             и върховете. И даже ако е             дъждовно, пак искам си го             - да ми пее. Че той дъждът на лятото             - особен е: разплискал бреговете на следобеда             - хем плаче, хем се смее. И жегата обичам             - да ме пари: боли да дишаш огън             - не, не се оплаквам! През лятото не мисля             - само се разтварям, потъвам бавно            - безостатъчно. И нощите през лятото             са чу
Прочетете още

Душата ми

Душата ми е тънка струна - вибрира тихо между световете. Петите впила в кал от думи,  с ръце държи полите на небето. Душата ми е тънка струна, и най-красиво пее като брулят ветровете. Тогава само мога да я чуя  и да ѝ благодаря, че пеем двете. Shava-he
Прочетете още

Омагьосване

Поглеждам те. Мълчиш... А между нас вибрира разстоянието на надеждата. И водопад в ушите ми бучи от премълчани изречения. Поглеждам те. С примигване едно ще запечатам бегло твоя образ и ще се взирам дълго в него посред нощ, когато няма как да ме избегнеш. И устните ти ще чета - въздишки, смях, полу-усмивки. Ще избледняват докато се заличат ръцете ти, преди да ме помилват. Аз искам да съм на нощта дъха, обгърнала лицето ти в безплътни шепи. Тогаз в зенѝците ти ще се спра и ще се помоля - този път да ме погледнеш. Shava-he
Прочетете още