Любовта

Любовта ме целува
и после
проявява се тихо във мен
най-невъзможното чувство
и ме чопли
всяка нощ, всеки ден.

Тягостно сладко
като юлската жега
и безбрежно
като снежната гръд.
Хем ми казва, че няма утеха,
хем през бездната сочи ми път.

И погубена аз съм
във тази
невъзможна двойна игра.
Любовта ме целуна
и каза:
"Тук съм... с теб... във нощта..."

Shava-he