*
Запалих се от думи -
огнени въпроси.
Болката ме сви
и инстинктивно
от очите си
сълзи изпросих.
Shava-he
огнени въпроси.
Болката ме сви
и инстинктивно
от очите си
сълзи изпросих.
Shava-he
За малко само още лятото ми оставете!
Сърби ме миналото - предопределено, във живи рани се превръща. Тъй всичко ужким е за мене наредено... От памтивека имам дългове да връщам! От кармата не бягам - ще я плащам! Но иска ми се тъй - да ми дадете, една отсрочка мъничка през лятото, пък после - всичко ми вземете. То лятото ми е любимо и искам всичкото да е за мене: и слънцето със златен прах изписано и вятъра, и върховете. И даже ако е дъждовно, пак искам си го - да ми пее. Че той дъждът на лятото - особен е: разплискал бреговете на следобеда - хем плаче, хем се смее. И жегата обичам - да ме пари: боли да дишаш огън - не, не се оплаквам! През лятото не мисля - само се разтварям, потъвам бавно - безостатъчно. И нощите през лятото са чу
Коментари
Публикуване на коментар