Моят дом една звезда е - светла и далечна. Там е вечна пролет и ухае на любов и на надежда. Там пътищата ни се срещат - уж съвсем случайно и изгубва се по смисъл миналото ни банално. Там прелиствам дните със охота и не се преструвам, че за мен светът е безразличен. Там и само там не се страхувам да съм себе си и да обичам. Shava-he
Душата ми е тънка струна - вибрира тихо между световете. Петите впила в кал от думи, с ръце държи полите на небето. Душата ми е тънка струна, и най-красиво пее като брулят ветровете. Тогава само мога да я чуя и да ѝ благодаря, че пеем двете. Shava-he
Сърби ме миналото - предопределено, във живи рани се превръща. Тъй всичко ужким е за мене наредено... От памтивека имам дългове да връщам! От кармата не бягам - ще я плащам! Но иска ми се тъй - да ми дадете, една отсрочка мъничка през лятото, пък после - всичко ми вземете. То лятото ми е любимо и искам всичкото да е за мене: и слънцето със златен прах изписано и вятъра, и върховете. И даже ако е дъждовно, пак искам си го ...
Коментари
Публикуване на коментар