Нощем

Някъде далече
шуми градът
във крехка истеричност.
Сънищата ми
на път са вече,
но аз си знам,
че пак ще ме отминат.

И минутите
тиктакат -
всяка клъцва
по една надежда.
А може би това е влака,
който тракайки
към изгрева отвежда?

Shava-he